славофон
[slavofoˈn]
славофон значение:
Какво е славофон? Човек, чийто майчин език е славянски; говорещ славянски език (често използвано за славянското население в Северна Гърция).
1. (лингвистика / етнография) Човек, чийто майчин език е славянски; говорещ славянски език (често използвано за славянското население в Северна Гърция).
- Ударение
- славофо'н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сла-во-фон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- славофони
Примери за използване на славофон
(лингвистика / етнография)
- В началото на XX век значителна част от населението в региона са били славофони.
Синоними на славофон
Как се пише славофон
Грешни изписвания: славянофон, слъвофон, славуфон, славовон, славофун
Думата е сложна, образувана със съединителна гласна 'о'. Коренът е 'слав-', а не 'славян-'.
Етимология
Произход:Латински / Гръцки
Оригинална дума:Slavus + phonē
Комбинация от етнонима 'славянин' и гръцкия корен 'phone' (звук, глас, говор). Терминът се използва предимно в гръцката и международната историография.
Употреба
Чести словосъчетания:
- славофонно население
- местни славофони
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
