слепец
[sɫɛˈpɛt͡s]
слепец значение:
Какво е слепец? Човек, който е лишен от зрение; сляп човек.
1. (пряко) Човек, който е лишен от зрение; сляп човек.
2. (преносно) Човек, който не забелязва очевидни факти, истини или опасност; заблуден човек.
- Ударение
- слепѐц
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сле-пец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- слепци
Примери за използване на слепец
(пряко)
- Старият слепец се ориентираше безпогрешно с помощта на бастуна си.
- Кучето водач е незаменим помощник за самотния слепец.
(преносно)
- Политически слепец е този, който не вижда надигащото се недоволство на масите.
- Трябва да си слепец, за да не видиш, че тя те лъже.
Как се пише слепец
Грешни изписвания: слипец
В множествено число ударението се мести върху окончанието, а непостоянното 'е' изпада: слепци.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слѣпьцъ
Произлиза от старобългарската дума 'слѣпьцъ', дериват на прилагателното 'слѣпъ' (сляп) със суфикс за деятел/лице.
Употреба
Фразеологизми:
- Слепец за прогледа
- Слепец слепеца води
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
