слепоочие
[slɛpoˈɔtʃiɛ]
слепоочие значение:
Какво е слепоочие? Страничната част на главата между очите и ушите, където черепната кост е по-тънка.
1. (анатомия) Страничната част на главата между очите и ушите, където черепната кост е по-тънка.
- Ударение
- слепоо̀чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сле-по-о-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- слепоочия
Примери за използване на слепоочие
(анатомия)
- При силно главоболие масажирайте леко слепоочията.
- Куршумът е минал през дясното слепоочие.
Синоними на слепоочие
Как се пише слепоочие
Грешни изписвания: слепочие, слепуочие, слепоучие, слепоочйе
Пише се с двойно о (слепоочие), тъй като едното е съединителна гласна, а другото е началото на корена `оч` (от око).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сляп + око
Сложна дума, съставена от основите на прилагателното `сляп` и съществителното `око`, свързани със съединителна гласна `-о-`. Вероятно калка (буквален превод) на анатомичен термин или народна етимология за зоната, която е 'сляпа' (не вижда).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дясно слепоочие
- ляво слепоочие
- пулсиращо слепоочие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
