слишание
[sliˈʃaniɛ]
слишание значение:
Какво е слишание? Взаимно изслушване, разбирателство, съгласие или хармония между хора.
1. (архаично) Взаимно изслушване, разбирателство, съгласие или хармония между хора.
- Ударение
- слиша̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сли-ша-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- слишания
Примери за използване на слишание
(архаично)
- В дома им цареше мир и слишание.
- Без слишание между велможите, държавата отслабва.
Синоними на слишание
Антоними на слишание
Как се пише слишание
Грешни изписвания: слушание, слйшание, слишъние, слишанйе
Коренът е -лиш- (вариант на -луш-/-слуш-), пише се с и.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слышати
Архаична дума, произлизаща от глагола за слушане/чуване с представка *с-*, индикираща взаимност или съвкупност. Сродна с руската и църковнославянска лексика.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
