словообразувателен
[slovoobrɐzuvɐtɛlɛn]
словообразувателен значение:
Какво е словообразувателен? Който се отнася до образуването на нови думи в езика (чрез афиксация, словосъчетаване и др.) или до науката за това.
1. (лингвистика) Който се отнася до образуването на нови думи в езика (чрез афиксация, словосъчетаване и др.) или до науката за това.
- Ударение
- словообразува̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сло-во-об-ра-зу-ва-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- словообразувателни
Примери за използване на словообразувателен
(лингвистика)
- Студентите направиха словообразувателен анализ на текста.
- Наставката '-тел' е активен словообразувателен елемент в българския език.
Синоними на словообразувателен
Как се пише словообразувателен
Грешни изписвания: словоубразувателен, слово-образувателен, словообразователен
Пише се слято. Съединителната гласна е о. Втората съставна част започва с о (образувам), затова се получава струпване на две гласни 'оо'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слово + образувам
Сложна дума, термин, съставена от 'слово' (дума) и глагола 'образувам', заедно с наставката '-телен'. Калка на лингвистични термини от други езици (напр. немски Wortbildend).
Употреба
Чести словосъчетания:
- словообразувателен модел
- словообразувателен тип
- словообразувателен речник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
