словоохотливост
[slovoohotlˈivost]
словоохотливост значение:
Какво е словоохотливост? Склонност към много говорене; обич към приказките и разговорите.
1. (пряко) Склонност към много говорене; обич към приказките и разговорите.
- Ударение
- словоохотлѝвост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сло-во-о-хот-ли-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на словоохотливост
(пряко)
- Нейната пословична словоохотливост понякога уморяваше събеседниците ѝ.
- Под въздействието на алкохола той прояви неочаквана словоохотливост.
Синоними на словоохотливост
Антоними на словоохотливост
Как се пише словоохотливост
Грешни изписвания: словохотливост, славоохотливост, слувоохотливост, словуохотливост, словоухотливост, словоохутливост, словоохотлйвост, словоохотливуст
Внимава се за двойното оо в средата на думата: едно от съединителната гласна и едно от началото на корена охота.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слово + охота
Сложна дума, съставена от 'слово' (думa, реч) и 'охота' (желание, склонност) чрез съединителна гласна 'о' (която се слива с началото на втория корен или се възприема като част от него). Буквално: 'желание за говорене'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишна словоохотливост
- старческа словоохотливост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
