служебник
[sɫuˈʒɛbnik]
служебник значение:
Какво е служебник? Служебник е книга, съдържаща текстове, молитви и ритуали, използвани в църковните служби. Това е ръководство за духовниците, които извършват богослуженията. В по-широк смисъл, служебник може да бъде и всяка книга, ръководство или документ, съдържащо информация и инструкции за изпълнение на дадена дейност или задача.
1. Служебник е книга, съдържаща текстове, молитви и ритуали, използвани в църковните служби. Това е ръководство за духовниците, които извършват богослуженията. В по-широк смисъл, служебник може да бъде и всяка книга, ръководство или документ, съдържащо информация и инструкции за изпълнение на дадена дейност или задача.
- Ударение
- служѐбник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слу-жеб-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- служебници
Как се пише служебник
Грешни изписвания: служебнък, сложебник, служебнйк
Думата се пише с е в наставката -еб- (от служебен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слоужьба
Кадка от гръцката дума 'Euchologion' или 'Liturgikon'. Произлиза от корена 'служба' (църковна служба).
Употреба
Чести словосъчетания:
- архиерейски служебник
- свещенически служебник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
