случа
[sluˈt͡ʃɐ]
случа значение:
Какво е случа? Успявам да намеря или улуча (време, момент, човек) точно когато е необходимо.
1. (пряко) Успявам да намеря или улуча (време, момент, човек) точно когато е необходимо.
2. (възвратно (се)) Стана, осъществя се (за събитие); появя се неочаквано.
- Ударение
- слу̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- слу-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- случа се
- Видова двойка
- случвам
Примери за използване на случа
(пряко)
- Дано случа хубаво време за отпуската.
- Случихме на майстор, който работи бързо и качествено.
(възвратно (се))
- Ако се случи нещо непредвидено, обади ми се.
- Така се случи, че не можахме да дойдем.
Синоними на случа
Антоними на случа
Как се пише случа
Грешни изписвания: слоча, случъ
Пише се с у. Окончанието за 1 л. ед.ч. е -а след шушкавия съгласен ч.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слоучити
Свързано със 'случай'. Първоначално значение 'да съвпадне', 'да се събере'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- случа момента
- случа на човек
- каквото се случи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
