слушалка
[sɫuˈʃaɫkɐ]
слушалка значение:
Какво е слушалка? Част от телефонен апарат, която се държи до ухото за чуване на събеседника (в по-старите апарати включва и микрофона).
1. (техника) Част от телефонен апарат, която се държи до ухото за чуване на събеседника (в по-старите апарати включва и микрофона).
2. (аудиотехника) Устройство, поставяно на ушите за индивидуално слушане на звук (музика, реч).
3. (медицина) Стетоскоп; уред за преслушване на вътрешни органи (сърце, бели дробове).
- Ударение
- слуша'лка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слу-шал-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- слушалки
Примери за използване на слушалка
(техника)
- Вдигнах слушалката, но отсреща нямаше сигнал.
(аудиотехника)
- Тя си сложи слушалките и се изолира от шума в офиса.
(медицина)
- Лекарят допря студената слушалка до гърдите на пациента.
Синоними на слушалка
Как се пише слушалка
Грешни изписвания: слушалко, слошалка, слушълка
Пише се с у в първата сричка (от слух, слушам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слушам
Дериват от глагола 'слушам' със суфикс '-лка' за инструмент/уред.
Употреба
Чести словосъчетания:
- телефонна слушалка
- безжични слушалки
- лекарска слушалка
Фразеологизми:
- Затварям слушалката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
