слушане
[ˈsluʃanɛ]
слушане значение:
Какво е слушане? Процес на възприемане на звукови сигнали чрез слуховия апарат; целенасочено внимание към звуци или реч.
1. (физиология/психология) Процес на възприемане на звукови сигнали чрез слуховия апарат; целенасочено внимание към звуци или реч.
2. (поведение) Подчинение, изпълнение на заръки или съвети.
3. (право) Съдебно заседание за разглеждане на дело (обикновено в съчетание 'публично слушане', макар по-често да се ползва 'изслушване' или 'заседание').
- Ударение
- слу̀шане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слу-ша-не
- Род
- среден
- Мн. число
- слушания
Примери за използване на слушане
(физиология/психология)
- Активното слушане е ключът към добрата комуникация.
- Слушането на силна музика може да увреди слуха.
(поведение)
- Детето е добро, но има проблем със слушането на родителите си.
(право)
- Предстои второ четене и слушане на законопроекта.
Синоними на слушане
Антоними на слушане
Как се пише слушане
Грешни изписвания: слушани, слошане, слушъне
Отглаголно съществително от 'слушам'. Завършва на '-не' (среден род), а не на '-ни'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слушати
От старобългарския глагол 'слушати'. Коренът е сродство с общославянското *slyšati, свързано с 'слух'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- активно слушане
- слушане на музика
- слушане с разбиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
