Dumite-BG – онлайн речник за българския език

слънцепоклонник

[sɫənt͡sɛpoˈkɫɔnik]

слънцепоклонник значение:

Какво е слънцепоклонник? Човек, който обожествява слънцето и извършва ритуали в негова чест; последовател на култ към слънцето.

1. (религия) Човек, който обожествява слънцето и извършва ритуали в негова чест; последовател на култ към слънцето.
2. (преносно) Човек, който изключително много обича да стои на слънце (да прави слънчеви бани) или обожава слънчевото време.
Ударение
слънцепокло̀нник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
слън-це-пок-лон-ник
Род
мъжки
Мн. число
слънцепоклонници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слънцепоклонник

(религия)
  • Древните слънцепоклонници посрещаха изгрева с химни.
(преносно)
  • Като истински слънцепоклонник, той прекарваше целия ден на плажа.

Синоними на слънцепоклонник

Как се пише слънцепоклонник

Грешни изписвания: слънцепоклоник, слънчепоклонник, сланцепоклонник, слънцепуклонник, слънцепоклунник, слънцепоклоннйк
Думата се пише с двойно н, тъй като се образува от корена поклон и наставката -ник (н+н).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:слънце + поклон
Сложна съставна дума, образувана от корените 'слънце' и 'поклон' (кланям се). Калка или директно словообразуване по модел на религиозни термини, описващи почитане на божества.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • древен слънцепоклонник
  • страстен слънцепоклонник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.