Dumite-BG – онлайн речник за българския език

слънцепоклонничество

[slənt͡sɛpokˈlɔnnit͡ʃɛstvo]

слънцепоклонничество значение:

Какво е слънцепоклонничество? Религиозна система или култ, основан на обожествяването и поклонението пред Слънцето.

1. (религия/история) Религиозна система или култ, основан на обожествяването и поклонението пред Слънцето.
Ударение
слънцепокло'нничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
слън-це-пок-лон-ни-чес-тво
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слънцепоклонничество

(религия/история)
  • Слънцепоклонничеството е било разпространено сред древните египтяни и инките.
  • Тракийският орфизъм съдържа елементи на слънцепоклонничество.

Синоними на слънцепоклонничество

Как се пише слънцепоклонничество

Грешни изписвания: слънцепоклоничество, сланцепоклонничество, слънцепуклонничество, слънцепоклунничество, слънцепоклоннйчество, слънцепоклонничеству
Думата се пише с двойно нн, тъй като е образувана от корена поклон и наставката -ник/-ничество (н+н).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:Слънце + поклонник
Сложна дума, съставена от 'слънце' и 'поклонничество' (поклонение). Описва древни култове.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • езическо слънцепоклонничество
  • древно слънцепоклонничество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.