Dumite-BG – онлайн речник за българския език

слънчак

[slɐn'tʃak]

слънчак значение:

Какво е слънчак? Място (склон, поляна), което е изложено на силно слънчево греене; припек.

1. (география) Място (склон, поляна), което е изложено на силно слънчево греене; припек.
2. (зоология) Вид дребна сладководна риба (Lepomis gibbosus) с шарена окраска, пренесена от Северна Америка, често смятана за плевелна риба.
Ударение
слънча̀к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
слън-чак
Род
мъжки
Мн. число
слънчаци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слънчак

(география)
  • Лозята на южния слънчак дадоха най-сладкото грозде.
(зоология)
  • На въдицата се закачи само един малък слънчак.

Антоними на слънчак

Как се пише слънчак

Грешни изписвания: слънчяк, сланчак, слънчък
Пише се с а след ч, тъй като в българския език след шушкави съгласни (ж, ч, ш) не се пише я (освен в редки изключения, които не важат тук).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:слънце
Производна от 'слънце' с наставка '-ак'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • южен слънчак
  • лов на слънчак

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.