Dumite-BG – онлайн речник за българския език

слънчице

[ˈsɫɤnt͡ʃit͡sɛ]

слънчице значение:

Какво е слънчице? Умалително название за слънцето, изразяващо нежност или приятното му въздействие.

1. (Пряко / Умалително) Умалително название за слънцето, изразяващо нежност или приятното му въздействие.
2. (Преносно) Гальовно обръщение към любим човек или дете; източник на радост.
Ударение
слъ̀нчице
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
слън-чи-це
Род
среден
Мн. число
слънчица
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слънчице

(Пряко / Умалително)
  • Пролетното слънчице стопли земята.
  • Облаците се разкъсаха и се показа слънчице.
(Преносно)
  • Здравей, мое слънчице!
  • Тя беше слънчицето в живота на стареца.

Синоними на слънчице

Как се пише слънчице

Грешни изписвания: слънчеце, сланчице, слънчйце
Образува се от 'слънце' чрез преглас на 'ц' в 'ч' пред умалителната наставка '-ице'. Пише се с 'ъ' в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:слънце
Умалителна форма на съществителното 'слънце', образувана с наставката '-ице' (с палатализация на ц -> ч).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ясно слънчице
  • златно слънчице

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.