„слюнчен“ е форма на думата слюнча.
слюнча
[ˈsʎunt͡ʃɐ]
слюнча значение:
Какво е слюнча? Мокря със слюнка. Да облекчава или премахва нещо с помощта на слюнка.
1. Мокря със слюнка. Да облекчава или премахва нещо с помощта на слюнка.
- Ударение
- слю́нча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- слюн-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- наслюнча
Форми на думата слюнча 52
- слюнчат
- слюнчете
- слюнчеше
- слюнчейки
- слюнчел
- слюнчела
- слюнчели
- слюнчело
- слюнчелия
- слюнчелата
- слюнчелите
- слюнчелият
- слюнчелото
- слюнчен
- слюнчена
- слюнчени
- слюнчено
- слюнчения
- слюнчената
- слюнчените
- слюнченият
- слюнченото
- слюнчех
- слюнчеха
- слюнчехме
- слюнчехте
- слюнчещ
- слюнчеща
- слюнчещи
- слюнчещо
- слюнчещия
- слюнчещата
- слюнчещите
- слюнчещият
- слюнчещото
- слюнчи
- слюнчим
- слюнчиш
- слюнчите
- слюнчил
- слюнчила
- слюнчили
- слюнчило
- слюнчилия
- слюнчилата
- слюнчилите
- слюнчилият
- слюнчилото
- слюнчих
- слюнчиха
- слюнчихме
- слюнчихте
Как се пише слюнча
Грешни изписвания: слюнчя
Глагол от III спрежение. В 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. окончанието е -а (слюнча), след мека съгласна (в случая 'ч' е винаги мека във фонетично отношение, но граматически следваме правилото за окончанията).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слюнка
Производен глагол от съществителното 'слюнка'. Коренът има праславянски произход (*slina).
Употреба
Чести словосъчетания:
- слюнча пръст
- слюнча молив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.