сляпо-глух
[ˈslʲapo glux]
сляпо-глух значение:
Какво е сляпо-глух? Който е едновременно сляп и глух (лишен от зрение и слух).
1. (медицина) Който е едновременно сляп и глух (лишен от зрение и слух).
- Ударение
- сля̀по-глу̀х
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сля-по-глух
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сляпо-глухи
Примери за използване на сляпо-глух
(медицина)
- Обучението на сляпо-глухи деца изисква специализирани методи.
- Хелън Келър е най-известният пример за успял сляпо-глух човек.
Синоними на сляпо-глух
Как се пише сляпо-глух
Грешни изписвания: сляпу-глух, сляпо-глох
Като сложно прилагателно с равноправни основи се пише с дефис. В специализираната литература често се среща и слято (слепоглух) като термин за единно състояние, но при изброяване на качества е с дефис.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сляп + глух
Сложно прилагателно, обединяващо две физически състояния: слепота и глухота.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сляпо-глух пациент
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
