смутня
[ˈsmutnʲɐ]
смутня значение:
Какво е смутня? Предизвиквам смут, безпокойство или объркване у някого; нарушавам душевния мир.
1. (пряко) Предизвиквам смут, безпокойство или объркване у някого; нарушавам душевния мир.
- Ударение
- сму̀тня
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- смут-ня
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- смутня се
- Видова двойка
- смутя
Примери за използване на смутня
(пряко)
- Не искам да те смутня с моите проблеми.
- Въпросът му я смутна дълбоко.
Синоними на смутня
Антоними на смутня
Как се пише смутня
Грешни изписвания: смутя, смотня
В книжовния език е препоръчително използването на формата смущавам (несвършен вид) или смутя (свършен вид). 'Смутня' се среща предимно в диалекти и стара литература.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:смущати
Диалектна или разговорна форма, произлизаща от корена 'смут' (безредие, тревога). В книжовния език се използват формите 'смущавам' или 'смутя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смутня някого
- смутня душата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
