совна
[ˈsɔvnɐ]
совна значение:
Какво е совна? Удрям някого силно и внезапно (обикновено с ръка, юмрук или предмет).
1. (разговорно/грубо) Удрям някого силно и внезапно (обикновено с ръка, юмрук или предмет).
2. (разговорно) Пъхна, натикам нещо някъде грубо или небрежно.
3. (възвратно/разговорно) Строполя се, падна тежко или седна/легна внезапно.
- Ударение
- со̀вна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сов-на
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- совна се
- Видова двойка
- совам (рядко)
Примери за използване на совна
(разговорно/грубо)
- Той го совна по врата без предупреждение.
- Совнаха му един шамар.
(разговорно)
- Совна парите в джоба си и си тръгна.
(възвратно/разговорно)
- Както вървеше, той се совна на земята.
- Совна се на стола, изморен до смърт.
Синоними на совна
Антоними на совна
Как се пише совна
Грешни изписвания: сувна
Пише се с 'о'. Проверка не е възможна чрез сродни книжовни думи поради диалектния характер.
Етимология
Произход:Български (диалектен)
Оригинална дума:неизвестен
Вероятно звукоподражателен произход или свързан с диалектни форми като 'совам' (мушкам, пъхам) или 'сопа' (удрям със сопа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- совна го по главата
- совна се да спи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
