Dumite-BG – онлайн речник за българския език

соколов

[soˈkɔlof]

соколов значение:

Какво е соколов? Който се отнася до птицата сокол; който е присъщ на сокол или принадлежи на сокол.

1. (пряко) Който се отнася до птицата сокол; който е присъщ на сокол или принадлежи на сокол.
2. (преносно) Който е остьр, пронизващ, зорък (обикновено за поглед или очи).
Ударение
соко̀лов
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
со-ко-лов
Род
мъжки
Мн. число
соколови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на соколов

(пряко)
  • В небето се чу соколов крясък.
  • Намериха паднало соколово перо.
(преносно)
  • Той следеше движенията на противника със соколов поглед.

Синоними на соколов

Антоними на соколов

Как се пише соколов

Грешни изписвания: сокулов, Суколов, Сокулов, Соколув

Думата се пише с о във втората сричка. Проверката се прави чрез формата на думата, в която гласната е под ударение (няма такава пряка проверка, правописът е традиционен, следва корена сокол).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:соколъ
Произлиза от съществителното 'сокол' + наставката за притежание '-ов'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • соколов поглед
  • соколово око
  • соколов лов

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.