сонант
[soˈnant]
сонант значение:
Какво е сонант? Звучен съгласен звук, при чието произнасяне въздушната струя среща слаба преграда и гласът преобладава над шума (напр. л, р, м, н).
1. (езикознание) Звучен съгласен звук, при чието произнасяне въздушната струя среща слаба преграда и гласът преобладава над шума (напр. л, р, м, н).
- Ударение
- сона̀нт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- со-нант
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сонанти
Примери за използване на сонант
(езикознание)
- В думата 'връх' звукът 'р' може да изпълнява срикообразуваща функция като сонант.
- Сонантите се наричат още плавни или носови съгласни в зависимост от артикулацията.
Синоними на сонант
Антоними на сонант
Как се пише сонант
Грешни изписвания: сунант, сонънт
Думата е чуждица и следва правописа на източника (sonant). Пише се с о.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:sonans
От латинското 'sonans' (звучащ), причастие на 'sonare' (звуча).
Употреба
Чести словосъчетания:
- срикообразуващ сонант
- сонорен звук
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
