сонантен
[soˈnantɛn]
сонантен значение:
Какво е сонантен? Който се отнася до сонантите (звучни съгласни, при образуването на които гласът преобладава над шума и които могат да бъдат сричкообразуващи в някои езици: р, л, м, н).
1. (лингвистика) Който се отнася до сонантите (звучни съгласни, при образуването на които гласът преобладава над шума и които могат да бъдат сричкообразуващи в някои езици: р, л, м, н).
- Ударение
- сона̀нтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- со-нан-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сонантни
Примери за използване на сонантен
(лингвистика)
- В думата 'грък', звукът 'р' е в сонантна позиция според някои фонологични теории.
- Сонантните съгласни се отличават с по-голяма звучност.
Синоними на сонантен
Антоними на сонантен
Как се пише сонантен
Грешни изписвания: сунантен, сонънтен
Думата се пише с о (сонантен) съобразно латинския ѝ корен и има променливо ъ (сонантен - сонантни).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:sonans
От латинското 'sonans', родителен падеж 'sonantis' (звучащ, гласен) + българска наставка '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сонантен елемент
- сонантна теория
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
