соната
[soˈnatɐ]
соната значение:
Какво е соната? Жанр в камерната инструментална музика; произведение, обикновено в три или четири части, предназначено за един или два инструмента.
1. (музика) Жанр в камерната инструментална музика; произведение, обикновено в три или четири части, предназначено за един или два инструмента.
- Ударение
- сона̀та
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- со-на-та
- Род
- женски
- Мн. число
- сонати
Примери за използване на соната
(музика)
- Бетовен е написал 32 сонати за пиано.
- На концерта чухме изпълнение на соната за цигулка и пиано.
Как се пише соната
Грешни изписвания: суната, сонъта
Пише се с о (соната) в първата сричка.
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:sonata
От италиански 'sonata', минало причастие на 'sonare' (свиря, звуче). Първоначално означава 'изсвирена пиеса' за разлика от 'кантата' (изпята).
Употреба
Чести словосъчетания:
- Лунната соната
- клавирна соната
- соната за цигулка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
