Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сонатина

[so.nɐˈti.nɐ]

сонатина значение:

Какво е сонатина? Малка соната; музикално произведение с по-проста структура и по-малки размери от класическата соната, обикновено предназначено за пиано.

1. (музика) Малка соната; музикално произведение с по-проста структура и по-малки размери от класическата соната, обикновено предназначено за пиано.
Ударение
сонатѝна
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
со-на-ти-на
Род
женски
Мн. число
сонатини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сонатина

(музика)
  • Детето разучаваше сонатина от Клементи.
  • Концертът започна с лека и жизнерадостна сонатина.

Как се пише сонатина

Грешни изписвания: сунатина, сонътина, сонатйна
Думата се пише с о в първата сричка, съобразно оригиналния италиански корен (sonata).

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:sonatina
Заемка от италиански език (sonatina), представляваща умалителна форма на 'sonata'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сонатина за пиано
  • лесна сонатина

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.