сопор
[ˈsɔpor]
сопор значение:
Какво е сопор? Дълбоко нарушение на съзнанието, при което пациентът изглежда спящ и реагира само на много силни дразнители (напр. болка), без да идва в пълно съзнание; състояние, предхождащо комата.
1. (медицина) Дълбоко нарушение на съзнанието, при което пациентът изглежда спящ и реагира само на много силни дразнители (напр. болка), без да идва в пълно съзнание; състояние, предхождащо комата.
- Ударение
- со'пор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- со-пор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сопори
Примери за използване на сопор
(медицина)
- Пациентът изпадна в сопор след тежката черепно-мозъчна травма.
- Лекарите се бореха да го изведат от състоянието на сопор.
Синоними на сопор
Антоними на сопор
Как се пише сопор
Грешни изписвания: супор, сопур
Пише се с 'о' в първата сричка. Да не се бърка с 'отпор' или 'спор'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:sopor
Директна заемка от латинската дума 'sopor', означаваща 'дълбок сън', 'упойка' или 'летаргия'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- състояние на сопор
- дълбок сопор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
