специфика
[spɛˈt͡sifikɐ]
специфика значение:
Какво е специфика? Съвкупност от отличителни черти и особености, които са характерни за даден обект, явление или дейност и го различават от другите.
1. (пряко) Съвкупност от отличителни черти и особености, които са характерни за даден обект, явление или дейност и го различават от другите.
- Ударение
- спецѝфика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спе-ци-фи-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- специфики
Примери за използване на специфика
(пряко)
- Трябва да се съобразим със спецификата на местния пазар.
- Работата с деца има своята психологическа специфика.
Синоними на специфика
Антоними на специфика
Как се пише специфика
Грешни изписвания: специфичност, спецйфика, специвика, специфйка
Думата се пише с и в третата сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:specificus
Произлиза от къснолатинското specificus (видов, особен), образувано от species (вид) и facere (правя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- национална специфика
- културна специфика
- специфика на работата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
