спечен
[ˈspɛt͡ʃɛn]
спечен значение:
Какво е спечен? Който е станал твърд, сух и сбит в резултат на изпичане, нагряване или изсъхване; сплъстен.
1. (пряко) Който е станал твърд, сух и сбит в резултат на изпичане, нагряване или изсъхване; сплъстен.
2. (жаргон) Състояние на силно притеснение, скованост или страх; блокирал.
- Ударение
- спѐчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- спе-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- спечени
Примери за използване на спечен
(пряко)
- Почвата беше спечена от дългата суша.
- Хлябът е клисав и спечен.
(жаргон)
- Той беше много спечен преди изпита и не можа да каже нищо.
- Защо си толкова спечен, отпусни се.
Как се пише спечен
Грешни изписвания: спетчен, зпечен
Думата започва с представка с- (не 'з'), тъй като коренът започва с беззвучна съгласна 'п'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:спека
Минало страдателно причастие от глагола 'спека' (свършен вид), образувано с наставката '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- спечена земя
- спечена коса
- спечен хляб
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
