Dumite-BG – онлайн речник за българския език

спиране

[ˈspirɐnɛ]

спиране значение:

Какво е спиране? Прекратяване на движение или действие; преустановяване на функциониране.

1. (общо) Прекратяване на движение или действие; преустановяване на функциониране.
2. (спорт/техника) Действие за намаляване на скоростта до нула.
Ударение
спи́ране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спи-ра-не
Род
среден
Мн. число
спирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спиране

(общо)
  • Рязкото спиране на колата изплаши пешеходците.
  • Спирането на тока предизвика хаос в квартала.
(спорт/техника)
  • Спирането с този модел велосипед е много сигурно.

Как се пише спиране

Грешни изписвания: сперане, спйране, спиръне

Коренът се пише с и (спирам), което се запазва и в отглаголното съществително.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съп-
Отглаголно съществително от 'спирам'. Коренът е свързан със старобългарското *sъp-rěti (спъвам, задържам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • аварийно спиране
  • временно спиране
  • пълно спиране

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.