спирачка
[spiˈrat͡ʃkə]
спирачка значение:
Какво е спирачка? Устройство или механизъм за намаляване на скоростта или за пълно спиране на движещо се превозно средство или машина.
1. (Техника) Устройство или механизъм за намаляване на скоростта или за пълно спиране на движещо се превозно средство или машина.
2. (Преносно) Нещо, което задържа, пречи или забавя развитието на даден процес.
- Ударение
- спира̀чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спи-рач-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- спирачки
Примери за използване на спирачка
(Техника)
- Шофьорът натисна рязко спирачката, за да избегне удара.
- Ръчната спирачка на автомобила трябва да се проверява редовно.
(Преносно)
- Бюрокрацията се оказа сериозна спирачка за икономическия растеж.
- Страхът е най-голямата спирачка пред успеха.
Синоними на спирачка
Антоними на спирачка
Как се пише спирачка
Грешни изписвания: сперачка, спйрачка, спиръчка
Коренът на думата е спир- (от спирам), затова се пише с и.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:спирам
Образувана от глагола 'спирам' с наставка '-ачка' за инструмент или средство.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ръчна спирачка
- крачна спирачка
- аварийна спирачка
- натискам спирачката
Фразеологизми:
- удрям спирачка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
