споен
[spoˈɛn]
споен значение:
Какво е споен? Който е съединен чрез запояване (с припой) или слепване.
1. (техника) Който е съединен чрез запояване (с припой) или слепване.
2. (преносно) За група хора – който е много единен, сплотен, характеризиращ се със силна вътрешна връзка.
- Ударение
- спое'н
- Част на речта
- прилагателно име, неопределима част на речта
- Сричкоделение
- спо-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- споени
Примери за използване на споен
(техника)
- Двата края на жицата бяха здраво споени.
- Споените детайли трябва да изстинат.
(преносно)
- Това е един много споен екип, който работи като добре смазана машина.
- Общата цел ги превърна в споен колектив.
Антоними на споен
Как се пише споен
Грешни изписвания: спойен, спуен
Формата за мъжки род единствено число завършва на '-ен', а не на '-йен'. (проверка: споения, а не спойения).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:споя
Минало страдателно причастие от глагола 'споя', което функционира и като прилагателно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- споен колектив
- споен екип
- здраво споен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
