Dumite-BG – онлайн речник за българския език

спойка

[ˈspɔjkɐ]

спойка значение:

Какво е спойка? Мястото, където са съединени (споени) две или повече метални части.

1. (техника) Мястото, където са съединени (споени) две или повече метални части.
2. (техника) Материалът (метална сплав), с който се извършва запояването.
3. (преносно) Здрава вътрешна връзка, единство и сплотеност между хора или елементи на цяло.
Ударение
спо̀йка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спой-ка
Род
женски
Мн. число
спойки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спойка

(техника)
  • Спойката се спука от високото налягане.
  • Майсторът направи здрава спойка между жиците.
(техника)
  • Трябва да купим припой и флюс за спойката.
(преносно)
  • Липсваше нужната спойка в отбора, за да победят.
  • Общата цел се оказа най-добрата спойка за колектива.

Как се пише спойка

Грешни изписвания: споика, спуйка
Пише се с й (кратко), тъй като следва съгласна (к). Формата за множествено число е спойки (отново с й).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:споя
Дериват от глагола 'споя' (свързвам чрез стопяване или лепило) + наставка '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • студена спойка
  • здрава спойка
  • липса на спойка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.