Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сполитане

[spolitɐnɛ]

сполитане значение:

Какво е сполитане? Внезапно и неочаквано случване на нещо (обикновено неприятно – беда, нещастие), което засяга някого.

1. (пряко/преносно) Внезапно и неочаквано случване на нещо (обикновено неприятно – беда, нещастие), което засяга някого.
Ударение
сполита̀не
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спо-ли-та-не
Род
среден
Мн. число
сполитания
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сполитане

(пряко/преносно)
  • Никой не беше подготвен за сполитането на такава трагедия.
  • След сполитането му от болестта, той промени изцяло начина си на живот.

Синоними на сполитане

Антоними на сполитане

Как се пише сполитане

Грешни изписвания: сполетяване, спулитане, сполйтане, сполитъне
Думата се образува от основата на сегашно време на несвършения глагол 'сполитам' + наставката '-не'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:летя
Отглаголно съществително от 'сполитам'. Образувано от 'с-' + 'по-' + 'летя'. Първоначалният образ е за нещо, което долита отгоре, връхлита внезапно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сполитане от нещастие
  • внезапно сполитане

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.