сполучване

[spoˈlutʃ.va.nɛ]

сполучване значение:

Какво е сполучване? Сполучване е съществително, което обозначава успешен резултат от дейност или начинание. То е свързано с постигането на желаните цели и успехи в различни сфери на живота.

1. Сполучване е съществително, което обозначава успешен резултат от дейност или начинание. То е свързано с постигането на желаните цели и успехи в различни сфери на живота.
Ударение
сполу'чване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спо-луч-ва-не
Род
среден
Мн. число
сполучвания
Докладвай грешка в описанието

Как се пише сполучване

Грешни изписвания: спулучване, сполочване, сполучвъне
Пише се с 'о' в представката 'спо-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сполука
От глагола 'сполучвам', производен на съществителното 'сполука' (успех, късмет). Коренът 'луч' е свързан с 'случай', 'случвам се'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.