сполучване
[spoˈlutʃ.va.nɛ]
- Ударение
- сполу'чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спо-луч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- сполучвания
Как се пише сполучване
Грешни изписвания: спулучване, сполочване, сполучвъне
Пише се с 'о' в представката 'спо-'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сполука
От глагола 'сполучвам', производен на съществителното 'сполука' (успех, късмет). Коренът 'луч' е свързан с 'случай', 'случвам се'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
