сполучлив
[spolut͡ʃˈlif]
сполучлив значение:
Какво е сполучлив? Който завършва с успех; успешен.
1. (общо) Който завършва с успех; успешен.
2. (общо) Който е добре избран, подходящ, уместен.
- Ударение
- сполучли'в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- спо-луч-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сполучливи
Примери за използване на сполучлив
(общо)
- Това беше един изключително сполучлив опит.
- Ловът се оказа сполучлив.
(общо)
- Той направи много сполучливо сравнение.
- Изборът на актьор за главната роля беше много сполучлив.
Антоними на сполучлив
Как се пише сполучлив
Грешни изписвания: сполочлив, спулучлив, сполучлйв
Думата се пише с о в първата сричка (представка с- + корен получ-) и с у във втората.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сполука
Произлиза от съществителното 'сполука' (успех, щастлив случай) + наставка '-лив' за качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сполучлив опит
- сполучлив избор
- сполучлива имитация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
