сполучливост
[spolutʃˈlivost]
сполучливост значение:
Какво е сполучливост? Качеството да бъдеш успешен, подходящ или уместен; успех при постигане на цел.
1. (общо) Качеството да бъдеш успешен, подходящ или уместен; успех при постигане на цел.
- Ударение
- сполучлѝвост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спо-луч-ли-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- —
Примери за използване на сполучливост
(общо)
- Критиците отбелязаха сполучливостта на актьорския избор.
- Не съм сигурен в сполучливостта на това сравнение.
Антоними на сполучливост
Как се пише сполучливост
Грешни изписвания: сполочливост, сполучливос, спулучливост, сполучлйвост, сполучливуст
Пише се с 'о' (сполука) и завършва на -ост.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сполука
Произлиза от прилагателното 'сполучлив', което идва от съществителното 'сполука' (успех, щастлив случай) + наставка '-лив'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изключителна сполучливост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
