споменуване
[spomɛnuvɐnɛ]
споменуване значение:
Какво е споменуване? Действието по споменаване; казване на нещо накратко или посочване на име.
1. (архаично / диалектно) Действието по споменаване; казване на нещо накратко или посочване на име.
- Ударение
- спомèнуване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спо-ме-ну-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- споменувания
Примери за използване на споменуване
(архаично / диалектно)
- Самото споменуване на името му предизвикваше страх у селяните.
- В старите книги се среща споменуване на този обичай.
Синоними на споменуване
Антоними на споменуване
Как се пише споменуване
Грешни изписвания: споминуване, спуменуване, споменоване, споменувъне
Формата е производна от глагола с наставка -увам (споменувам), затова се пише с 'у', а не с 'а' (както е в съвременното книжовно 'споменаване').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:спомням
Отглаголно съществително от 'споменувам' – диалектна или архаична форма на 'споменавам'. Коренът е свързан с 'памет', 'помня'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
