спонтанен
[sponˈta.nɛn]
спонтанен значение:
Какво е спонтанен? Който възниква от само себе си, без външна принуда, подтик или предварителен план.
1. (общо) Който възниква от само себе си, без външна принуда, подтик или предварителен план.
2. (наука) Явление, което се извършва под действието на вътрешни причини (напр. в медицината, химията).
- Ударение
- спонта̀нен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- спон-та-нен
- Род
- мъжки
Примери за използване на спонтанен
(общо)
- Публиката избухна в спонтанен смях.
- Организираха спонтанен протест пред сградата на общината.
(наука)
- Наблюдава се спонтанна ремисия на заболяването.
- Спонтанното запалване на материалите е сериозен риск.
Синоними на спонтанен
Антоними на спонтанен
Как се пише спонтанен
Грешни изписвания: спонтаниен, спунтанен, спонтънен
Думата се пише с о в първата сричка. Завършва на -нен (двойно 'н' само при формите за женски, среден род и множествено число: спонтанна, спонтанно, спонтанни).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:spontaneus
Заемка от латински (spontaneus – 'доброволен, произволен'), произлизаща от 'sponte' (по собствена воля).
Употреба
Чести словосъчетания:
- спонтанен аборт
- спонтанна реакция
- спонтанен протест
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
