Dumite-BG – онлайн речник за българския език

споря

[ˈspɔrʲɐ]
Ударение
спòря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
спо-ря
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
поспоря
Докладвай грешка в описанието

Как се пише споря

Грешни изписвания: спора, спуря
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (спòря), а не , тъй като основната гласна пред окончанието е мека.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*sъporъ
Произлиза от праславянския корен *sъporъ (борба, сблъсък). Сродна със старобългарската дума съпоръ (спор, раздор).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • споря разпалено
  • споря за дреболии
  • работата спори
Фразеологизми:
  • за вкусове не се спори

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.