Dumite-BG – онлайн речник за българския език

справочник

[ˈspravot͡ʃnik]

справочник значение:

Какво е справочник? Книга, помагало или уебсайт, съдържащи кратки, систематизирани сведения за определена област на знанието или практическата дейност, предназначени за бърза справка.

1. (общо) Книга, помагало или уебсайт, съдържащи кратки, систематизирани сведения за определена област на знанието или практическата дейност, предназначени за бърза справка.
Ударение
спра̀вочник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спра-воч-ник
Род
мъжки
Мн. число
справочници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на справочник

(общо)
  • Тя отвори телефонния справочник, за да намери номера на болницата.
  • За изпита ще ви бъде позволено да използвате само официалния справочник с формули.

Синоними на справочник

Как се пише справочник

Грешни изписвания: справучник, справочнък, спръвочник, справочнйк

Думата се пише с а в корена (справка) и с о в наставката (справочник).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:справочник
Заемка от руски език (справочник), образувана от корена 'справ-' (справка) и наставката '-ник'. Връща се към праславянския корен за 'прав' (истинен, правилен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • телефонен справочник
  • технически справочник
  • медицински справочник
  • електронен справочник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.