спътник
[ˈspɤtnik]
спътник значение:
Какво е спътник? Човек, който пътува заедно с друг.
1. (общо) Човек, който пътува заедно с друг.
2. (астрономия/космонавтика) Небесно тяло, което обикаля около планета, или изкуствен апарат, изстрелян в орбита.
3. (преносно) Човек, с когото някой прекарва живота си; брачен партньор.
- Ударение
- спъ̀тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спът-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- спътници
Примери за използване на спътник
(общо)
- Случайният ми спътник във влака се оказа сладкодумен разказвач.
(астрономия/космонавтика)
- Луната е естественият спътник на Земята.
- Комуникационният спътник беше изведен успешно в орбита.
(преносно)
- Тя е неговият верен спътник в живота вече 40 години.
Как се пише спътник
Грешни изписвания: спутник, спатник, спътнйк
Пише се с 'ъ' (български корен), а не с 'у' (русизъм).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съпѫтьникъ
Образувано с префикс 'с-' (съвместност) + 'път' + наставка '-ник'. Думата придобива световна известност след изстрелването на първия съветски сателит.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкуствен спътник
- спътник в живота
- естествен спътник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
