Dumite-BG – онлайн речник за българския език

спътничка

[ˈspɤtnit͡ʃkɐ]

спътничка значение:

Какво е спътничка? Жена, която пътува заедно с някого.

1. (пряко) Жена, която пътува заедно с някого.
2. (преносно) Жена, с която някой споделя живота си; съпруга или партньорка.
Ударение
спъ̀тничка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спът-нич-ка
Род
женски
Мн. число
спътнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спътничка

(пряко)
  • Неговата спътничка във влака се оказа приятен събеседник.
  • Търся си спътничка за екскурзията до Италия.
(преносно)
  • Тя беше негова вярна спътничка в живота в продължение на 50 години.

Как се пише спътничка

Грешни изписвания: спътничкъ, спатничка, спътнйчка
Пише се с ъ в корена (от път). Представката е с- (пред беззвучна съгласна п).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:спътник
Женски род на думата „спътник“, от предлога „с-“ и съществителното „път“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спътничка в живота
  • случайна спътничка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.