сричка
[ˈsrit͡ʃkɐ]
сричка значение:
Какво е сричка? Минимална произносителна единица на речта, състояща се от един или няколко звука, обединени около един гласен звук (сричкообразуващ елемент), които се изговарят с един тласък на издишания въздух.
1. (езикознание) Минимална произносителна единица на речта, състояща се от един или няколко звука, обединени около един гласен звук (сричкообразуващ елемент), които се изговарят с един тласък на издишания въздух.
2. (преносно) Най-малката част от нещо написано или изказано.
- Ударение
- сри'чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- срич-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- срички
Примери за използване на сричка
(езикознание)
- Думата 'мама' се състои от две отворени срички.
- В българския език ударението може да пада на различни срички.
(преносно)
- Не прочетох нито сричка от тази книга.
- Той не смееше да обели и сричка пред началника си.
Как се пише сричка
Грешни изписвания: сричька, сришка, срйчка
Думата се пише със с в началото, тъй като представката е с- (свързвам) и коренът започва с беззвучна съгласна, но не се обеззвучава до з пред р.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съричька
Умалителна форма от старобългарската дума *съричь, свързана с глагола *съричати (свързвам, съединявам). Коренът е сродство с 'река' (казвам) и идеята за свързване на звукове в реч.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отворена сричка
- затворена сричка
- ударена сричка
Фразеологизми:
- не обелвам сричка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
