срутя
[ˈsrutjɐ]
- Ударение
- сру̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сру-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- срутя се
- Видова двойка
- срутвам
Как се пише срутя
Грешни изписвания: сротя, сруте
Пише се със с пред сонорна съгласна р. Коренна гласна у.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рути
Коренът „рут-“ означава „разрушавам“, „събарям“. Сродно със старобългарското „рути“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- срутя до основи
- срутя се на земята
Фразеологизми:
- светът ми се срути
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
