сръдлив
[srɐdˈlif]
сръдлив значение:
Какво е сръдлив? Който лесно се засяга, обижда и сърди; който често проявява недоволство.
1. (характер) Който лесно се засяга, обижда и сърди; който често проявява недоволство.
- Ударение
- сръдли́в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сръд-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сръдливи
Примери за използване на сръдлив
(характер)
- Той беше станал сръдлив старец, който се караше със съседите за всичко.
- Сръдливото дете отказа да играе с другите.
Антоними на сръдлив
Как се пише сръдлив
Грешни изписвания: срадлив, сърдлив, сръдлйв
Думата се пише с ъ след р (сръ-), въпреки че глаголът е 'сърдя се'. Това се дължи на подвижното 'ъ' в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сърдя се
Образувано от корена на глагола 'сърдя се' (сръд-) и наставката за качество '-лив'. Коренът е със старобългарски произход (срьдъ - гняв).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сръдлив човек
- сръдлив характер
Фразеологизми:
- сръдльо-бръдльо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
