Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сталактон

[stɐɫɐkˈtɔn]

сталактон значение:

Какво е сталактон? Пещерно образувание, представляващо каменна колона, формирана при срастването на сталактит (висящ от тавана) и сталагмит (растящ от пода).

1. (геология) Пещерно образувание, представляващо каменна колона, формирана при срастването на сталактит (висящ от тавана) и сталагмит (растящ от пода).
Ударение
сталакто̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ста-лак-тон
Род
мъжки
Мн. число
сталактони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сталактон

(геология)
  • В центъра на залата се извисяваше огромен сталактон.
  • Образуването на един сталактон може да отнеме хиляди години.

Синоними на сталактон

Как се пише сталактон

Грешни изписвания: сталактит, стълактон, сталъктон, сталактун
Думата се пише с малка буква, освен в началото на изречението. Проверка за гласната 'о' в последната сричка.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:stalaktós + stalagmós
Терминът е образуван чрез комбиниране на корените за сталактит и сталагмит или директно като специализиран термин в спелеологията за означаване на слято образувание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • масивен сталактон
  • варовиков сталактон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.