стан
[stan]
стан значение:
Какво е стан? Голямо дървено или механично съоръжение за тъкане на плат, черги или килими.
1. (техника) Голямо дървено или механично съоръжение за тъкане на плат, черги или килими.
2. (анатомия) Горната част на човешкото тяло (торсът, гръдният кош и талията); фигура, снага.
3. (история) Временно поселище на войска или номади; бивак, лагер.
- Ударение
- ста̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стан
- Род
- мъжки
- Мн. число
- станове
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на стан
(техника)
- Баба ми още пази стария тъкачен стан в мазето.
- Ритмичният шум на стана се чуваше от стаята.
(анатомия)
- Момичето имаше строен и гъвкав стан.
- Тя прегърна годеника си през кръста и се притисна към мощния му стан.
(история)
- Войската разпъна стан край реката.
- Хайдутите имаха скрит стан в планината.
Как се пише стан
Грешни изписвания: Стън
Думата се пише с а. При членуване се използва пълен член станът (ако е подлог) или кратък член стана.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:станъ
Произлиза от праславянския корен *stanъ, свързан с глагола *stati (стоя). Първичното значение е „място на престой“, което се развива в посока „лагер“ и по-късно „уред за тъкане“ (заради вертикалната, стояща конструкция).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тъкачен стан
- военен стан
- строѐн стан
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
