Енциклопедия на българския език

стандарт

[stɐnˈdart]

стандарт значение:

Какво е стандарт? Утвърден образец, норма или изискване, на което трябва да отговарят продукти, дейности или методи.

1. (общо) Утвърден образец, норма или изискване, на което трябва да отговарят продукти, дейности или методи.
2. (социология) Типично ниво или качество (на живот).
Ударение
станда'рт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стан-дарт
Род
мъжки
Мн. число
стандарти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стандарт

(общо)
  • Продуктът отговаря на европейските стандарти за безопасност.
  • Въведен е нов държавен стандарт за киселото мляко.
(социология)
  • Жизненият стандарт в страната се повишава.

Как се пише стандарт

Грешни изписвания: стандард, стъндарт, стандърт

Пише се с т накрая. Проверка с формата за множествено число: стандарти.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:standard
От старофренски 'estendart' (знаме, място за сбор), което преминава в английски като 'standard' с значение на мярка, еталон. В българския влиза чрез немски или руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жизнен стандарт
  • двоен стандарт
  • златен стандарт