Енциклопедия на българския език

старо-

[ˈstaro]

старо- значение:

Какво е старо-? Първа част на сложни думи, която означава, че нещо е старо, древно, от миналото или бившо.

1. (лингвистика) Първа част на сложни думи, която означава, че нещо е старо, древно, от миналото или бившо.
Ударение
ста'ро-
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
ста-ро
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на старо-

(лингвистика)
  • старобългарски (език от старо време)
  • старопланински (от Стара планина)
  • старомоден (по стара мода)

Синоними на старо-

Антоними на старо-

Как се пише старо-

Грешни изписвания: стъро-, стару-
В повечето случаи се пише слято (напр. старозаветен). Пише се полуслято (с тире), когато втората част е съществително име (напр. старо-ново) или при определени терминологични съчетания.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стар
Свързваща форма на прилагателното 'стар' в сложни думи.