старобългарски
[stɐroˈbɤɫgɐrski]
старобългарски значение:
Какво е старобългарски? Който се отнася до първия книжовен език на славяните, създаден от Кирил и Методий и техните ученици (IX–XI в.); черковнославянски в най-ранния му период.
1. (лингвистика) Който се отнася до първия книжовен език на славяните, създаден от Кирил и Методий и техните ученици (IX–XI в.); черковнославянски в най-ранния му период.
2. (история) Който се отнася до периода на Първото българско царство, до културата и бита на старите българи.
- Ударение
- старобъ̀лгарски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ста-ро-бъл-гар-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- старобългарски
Примери за използване на старобългарски
(лингвистика)
- Студентите изучават старобългарски език в първи курс.
- Открит е ценен старобългарски ръкопис.
(история)
- В музея са изложени образци на старобългарско накитно изкуство.
Антоними на старобългарски
Как се пише старобългарски
Грешни изписвания: старо-български, стъробългарски, старубългарски, старобалгарски, старобългърски, старобългарскй
Сложните прилагателни имена, при които първата основа е подчинена на втората (старият български език), се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:стар + български
Сложна дума, образувана от основите на прилагателните 'стар' и 'български'. Терминът е въведен в научната литература за обозначаване на най-ранния писмен славянски език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старобългарски език
- старобългарска литература
- старобългарски паметници
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
