старост
[ˈstarost]
старост значение:
Какво е старост? Старостта е периодът от живота на човека, характеризиращ се с физическо и психическо изтощаване, обикновено след 60-70 години. Това е етап от живота, когато човекът е по-уязвим и зависим от другите. В по-широк смисъл старостта може да се разбира като състояние на физическа и психическа слабост, немощ и изтощаване, което може да се появи във всяка възраст. Старостта може да бъде резултат от естественото стареене, но също така може да бъде причинена от болести, травми или други фактори.
1. Старостта е периодът от живота на човека, характеризиращ се с физическо и психическо изтощаване, обикновено след 60-70 години. Това е етап от живота, когато човекът е по-уязвим и зависим от другите. В по-широк смисъл старостта може да се разбира като състояние на физическа и психическа слабост, немощ и изтощаване, което може да се появи във всяка възраст. Старостта може да бъде резултат от естественото стареене, но също така може да бъде причинена от болести, травми или други фактори.
- Ударение
- стàрост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ста-рост
- Род
- женски
Форми на думата старост 3
- старости
- старостта
- старостите
Как се пише старост
Грешни изписвания: староста, стърост, старуст
Членуваната форма се пише с двойно 'т': старостта.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:старъ
От прилагателното 'стар' + наставка '-ост'. Коренът е общославянски и индоевропейски (*stā- 'стоя').
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбока старост
- на стари години
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.