старотурски
[staroˈturski]
старотурски значение:
Какво е старотурски? Който се отнася до най-стария писмено засвидетелстван период от развитието на тюркските езици (VII-X в.) или (в по-тесен смисъл) до стария османотурски език.
1. (лингвистика) Който се отнася до най-стария писмено засвидетелстван период от развитието на тюркските езици (VII-X в.) или (в по-тесен смисъл) до стария османотурски език.
- Ударение
- староту̀рски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ста-ро-тур-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- старотурски
Примери за използване на старотурски
(лингвистика)
- В този текст се откриват старотурски заемки.
- Старотурските надписи дават ценна информация за историята на региона.
Антоними на старотурски
Как се пише старотурски
Грешни изписвания: старо-турски, стъротурски, старутурски, староторски, старотурскй
Пише се слято, както повечето сложни прилагателни имена, при които подчинената основа пояснява главната.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:стар + турски
Сложна дума, съставена от 'стар' и 'турски', обозначаваща исторически етап.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старотурски език
- старотурски надписи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
